17 октомври 2014

***

Когато е някак си тихо
и в червено прелива
дворният храст.
Когато е някак си топло,
и в жълто се ражда
последният плод.
Когато е някак си мокро
и под кафяво листо
дреме капчукът.
Събувам ги, тях,
летните чехли,
и боса вървя по игли -
малки стръкчета суха трева
драскат спомена ланшен.
Малки локви, малки слънца
оглеждат се в нея,
търсят я, искат я - 
тя, есента...

Facebook

Няма коментари:

Публикуване на коментар